Казанлышкаятракийска гробница
Тракийская гробница в Свещяри
Киево кале
Крепость сокровищ / Маласар /
Мезек
Перперек
Татул
Тымбра
Устра
САКАР
Мастейра
Равнянский городок
Чертовград
Ранули / Ропотамо, Вълчановое кале /
Ургури
Староселo

Возражденские дома	Конака Али Бея	Конака на Али Бей

Асенова Крепост	Златоград

Средните Родопи имат богато историческо наследство. Голям туристически интерес предизвикват Пангаловата къща и двореца на Али бей строена през 1780 г. в Смолян, Агушевите конаци в село Могилица - единственият запазен къснофеодален замък на Балканите са на 45 км от Смолян, възрожденските къщи от 19-и век в Смолян и Златоград. Исторически свидетелства са и многобройните кули и руини от замъци и крепости от византийско време - Асеновата крепост от 13-и век (Асеновград), Подвис (Смолян), Устра (Златоград) и др. Край Девин може да се види погребална могила, прилежаща към тракийско селище от 6-5-и век пр.н.е. Богати и интересни са колекциите на историческите музеи в Смолян и село Момчиловци.

Исторически музей в град Смолян е най-старият и най-големият в Средните Родопи. Основан е през 1935 г. с цел издирване, изучаване, съхранение и популяризиране на уникалното по своята художествена стойност и историческа значимост наследство на населението, обитаващо централната част на Родопския масив.

Посещението в Историческия музей в град Смолян е най-бързият начин да се запознаете с хилядолетната история на Средните Родопи, запазена и пренесена през вековете и съхранена за бъдещето.

Регионът изобилства от природни забележителности: природния феномен Чудните мостове; резервата "Кормисош" близо до град Лъки, множество пещери (някои са електрифицирани) - най-известни са тези край курорта Пампорово:

Пещерата Ухловица (забележителна със своите каскади, водопади и пещерни образувания); пещерата Ягодина (дълбока 6450 м, забележителна с уникални фрагменти от 4 в. пр. н. е.); пещерата Дяволското гърло, Триградско ждрело и др. В г. Чепеларе се намира единственият на Балканския полуостров Музей на спелеологията.

От занаятите в региона са развити предимно медникарството, тъкането, дърворезбата и златарството. Възможност за изучаването им се предлага в село Момчиловци, на 10 км североизточно от Смолян. Съществува и възможност за изучаване на родопския фолклор.

Всяка година в началото на март в село Широка лъка могат да се наблюдават на живо кукерски карнавали. Световноизвестни са изпълненията на фолклорните певици от този край. Доказателство за това е изпълнителката Валя Балканска и нейната песен "Излел е Дельо хайдутин", чийто запис пътува в космическата станция "Вояджър".

Мемориална музейна сбирка "Ласло Наги" – Смолян е открита на 30.10.1981 г. в Гьорджевата къща, в кв. "Райково", паметник на родопската архитектура от XIX век. Разполага с 200 кв.м изложбена площ, многофункционална сграда с 50 места и кинокабина.

Казанлъшката тракийска гробница

Един от най-ценните паметници на тракийското архитектурно и художествено изкуство от края на 4-ти и началото на 3-ти век пр. Хр. Открита е през 1944 г. в могила в близост до гр. Казанлък. Състои се от богато изографисани правоъгълно предверие, тесен коридор и тухлена куполна гробна камера. При украсата са използвани два способа - мокро фреско и темперна техника. Върху фриза на коридора е изобразена многофигурна батална сцена. Стенописите от главния фриз в куполното помещение са вписани между два пояса с орнаменти. Изобразяват уникална сцена на героизирания покойник и съпругата му, седнали на погребално угощение, придружени от слуги, свирачи, телохранители, кочияши. Изображенията са важен източник за проучване на живота, бита, облеклото, въоръжението и външния вид на траките. Това е най-добре запазеният в България паметник на тракийското изкуство и един от малкото, останали до днес шедьоври на античната живопис.

Намира се на 5 км от Казанлък.
Обявена е за паметник на ЮНЕСКО през 1979 г

Тракийската гробница в Свещари

Гробницата е уникален паметник на тракийското елинистичното изкуство от първата половина на 3 в пр. Хр. Открита е при археологически разкопки на тракийска могила край с. Свещари през 1982 г. Състои се от коридор и 3 камери с почти квадратен план, покрити със свод във формата на полукръг. В централната гробна камера са поставени 2 каменни легла, над богатата релефната украса е изобразена сцена с култов характер, пресъздаваща обожествяването на знатен тракиец. Удължените пропорции на фигурите, композицията и стилът намират паралели с изображенията в Казанлъшката тракийска гробница. Погребалният ритуал, строителната техника, архитектурното оформление и украсата свидетелстват, че тук е погребан тракийски владетел. Гробницата в Свещари е забележителен паметник с висока художествена и историческа стойност, ярко доказателство за приноса на траките в световната културна съкровищница.

Намира се на 34 км от Разград.
Обявен е за паметника на ЮНЕСКО през 1986 г.

Киево кале

Това е тракийска крепост, построена вероятно през ХІІ-Х век пр.н.е. и най-вероятно е служила за резиденция на местен тракийски владетел. Крепостта е построена на планински връх, обграден от три страни от меандър на р. Пиздица. Останките са трудно забележими, но в средата на крепостта прави впечатление голяма каменна морена с издълбан на нея християнски кръст. На най-високата част се вижда шахта, дълбока 2 м и широка 1 м, за която се предполага, че е била използвана за светилище.

Местно предание свързва името на крепостта с неизвестен киевски владетел, заселил се в крепостта след падането на Киев под татарско робство.

Изходен пункт за крепостта е гр. Пещера, Пазарджишка област. От центъра на града се отива до черквата "Св. Петка", минава се през турската махала и покрай красивата часовникова кула се навлиза в рида Равногор на Баташката планина. от Пещера до крепостта се стига за 3 часа.

Маласар (Крепостта на съкровищата)

Тя е построена още от времето на траките - VІ-V век пр.н.е. Запазените са незначителни останки, като са достигналите до нас фрагменти от крепостни стени са с височина до 4 м.
До крепостта се намира култово светилище - Скалата на ветровете, скала с отвор, през който местните хора се провират за здраве.

Крепостта се намира на около 1 час от х. "Устра" и на около 3 ч от гр. Джебел (през с. Казаците

Мезек

Намира се в рида Гората на Източните Родопи, в землището на с. Мезек, Свиленградско.
Крепостната стена, на тази сравнително добре запазена крепост, до 1900 г. е била увенчана със зъбери и платформи, които са разрушени от турските власти с цел набавяне на строителен материал за новостроящата се казарма в Свиленград. Но и сега крепостните стени се издигат на височина до 10 м. Днешната крепост е строена вероятно през ХІ век.

Близо до крепостта минава трасето на международния пешеходен маршрут "Е-8", който завършва в с. Мезек.

В близост до крепостта се известните куполни тракийски гробници Малтепе и Курткале от ІV в. пр.н.е.

Граничното село Мезек се намира на около 6 км югозападно от гр. Свиленград. Крепостта и тракийските гробници се намират в покрайнините на селото

Перперек

Това е една от най-големите родопски крепости (12 000 кв.м) и се намира на рида Каменник от Източните Родопи. Местността е известна като Джин тепеси (Планината на духовете).

Запазени са останки от стени, както и 10-тина метровата стена на шестоъгълната кула. В началото на века известния изследвач на крепости Иван Велков намира кулата почти запазена, изкачва се по стълбите и гледа през мазгалите. Запазена е и щерна с размери 12 м на 5 м и дълбочина 6 м.

Смята се, че това е известната крепост Перперикон, споменавана от византийския хронист Георги Акрополит.

Наскоро (в-к "24 часа", бр. 241 / 04.09.2000 г., стр. 13) екипът на известния български археолог проф. Николай Овчаров изказа предположение, че тук се е намирал Свещеният град на траките. Комплексът включва дворец-светилище от ІV-V в. пр.н.е., укрепена тракийска крепост, селище и кръгъл храм- прорицалище. Смята се, че тук е била една от столиците-резиденции на царете Терес и Ситалк, съответно баща и син. Дворецът е имал Г-образна форма, бил е на 3-4 етажа и е имал 40 стаи. Запазени са двата коридора и 13 помещения. Тронната зала е с размери 25 / 6 м. Но най-голямото откритие е именно прочутият кръгъл храм-прорицалище, който според римският историк Светоний е нямал покрив. Тук Александър Македонски се допитал до жреците преди да тръгне към Мала Азия. Смята се, че тук се крият несметни богатства.

Крепостта се намира на 2 км южно от с. Горна крепост, Кърджалийско (на 15 км от Кърджали) и до нея се стига за около 20 мин. От гр. Кърджали до крепостта може да се стигне пеш за около 4 ч.

Татул

В покрайнините на с. Татул, Момчилградска община, Кърджалийска област се намират останките от тракийска крепост. Най-интересното в района на крепостта е тракийското светилище, посветено според Иван Венедиков на Орфей. В голяма скала са издълбани две скални гробници, осем стъпала и ниша за поставяне на обредна плоча. Смята се, че светилището е от ХІІ в пр.н.е. През средновековието крепостта е възстановена, за да западне след падането на България под турско робство.

Крепостта се намира на около 200-300 метра южно от село Татул. Селото се намира на 15 км североизточно от гр. Момчилград.

Тъмбра

Тъмбра включва съседни крепости, изградени около двете коти на двуглавия връх Тъмбра, както и голямо неукрепено селище между тях.

Крепостта е построена най-вероятно от племето беси и е действала чак до появата на славяните на Балканския полуостров.

Крепостта се намира на около 2,5 км източно от гр. Пещера, Пазарджишка област и на около 300 м северно от шосето Пещера-Брацигово.

Устра

Средновековната твърдина Устра се намира в Устренския рид на Западните Родопи в подножието на вр. Устрен (1015 м). Разположена е върху продълговат скалист връх и заема площ от 1 286 кв. м. Дължината на цялата крепостна стена е 113 м, а запазената височина на стените е до 10 м. Разкрити са основите на жилищни помещения, водохранилища и складове за храна.

Наблизо са останките от тракийска крепост със същото име - Устра, от която са останали крепостни стени високи до 2 м. Построена е най-вероятно през ХІІ-Х век пр.н.е. Наблизо, по долината на малка рекичка са запазени две тракийски куполни гробници. Историците смятат, че тук е била столицата на тракийското племе одриси.

Под средновековната крепост е туристическата хижа "Устра", от която до крепостта се стига за 20 мин. На-удобният изходен пункт за хижата и историческите забележителности наоколо е гр. Джебел, свързан с редовен транспорт с гр. Кърджали. От Джебел до хижата се стига за около 3 часа.

САКАР

Мастейра

Останките от тази тракийска крепост са открити при експедицията на Института по тракология при БАН "Сакар `73" през 1973 г. Крепостта е построена на продълговат рид, опасван от двете си страни от малки рекички. Крепостната стена е била откъм горната, достъпна част на рида, където най-вероятно земния насип закрива останките от стената.
На другия бряг на реката, върху изразена височина са намерени останките от малък кастел, свързан с тракийската крепост посредством път, който и до днес личи.

Село Миладиново се намира в югозападните гънки на Сакар планина и отстои от общинския център Свиленград на 22 км. Крепостта се намира югоизточно от селото.

Равнянско градище

Тази тракийска крепост се намира между селата Помеждин и Равна, Монтанско. Разположена е върху връх, обграден от три страни с отвесни до 10 м скали, а от третата е преграден с дълга 179 м крепостна стена. Стената е била висока до 5 м, като сега са запазени останки до 2,5 м.

С. Равна се намира на 24 км по шосе, западно от гр. Монтана. От селото крепостта отстои на около 50 минути път пеша.

Чертиград

Тази тракийска крепост е изградена вероятно през ІV-ІІІ в. пр.н.е. Разположена е върху характерен "израстък" от вододелното било, разделящо поречията на Стара река и Черни Вит. Така крепостта е отделена от билото посредством тесен провлак, на който е била построена стената, останките от която са високи до 2,50 м. От другите страни към долината на р. Черни Вит се спускат скали високи до 100 м. Оттук според Васил Миков идва и названието на крепостта (от старобългарски) - "крепост, която само дяволите могат да превземат". Съдейки по находките, крепостта е действала вероятно до VІ век.

В източната част на Чертиград се забелязва светилище, посветено на култа към Слънцето - площадка с малка ниша в скалата, в която падат първите слънчеви лъчи. В крепостта са правени разкопки от колектив под ръководството на проф. Велизар Велков.

Крепостта Чертиград се на 3 км североизточно от село Ямна, Етрополско, което се явява и най-удобният изходен пункт за крепостта. Поради силно пресечения терен до крепостта се отива за около 1,30 ч, като първоначално се следва маркираната пътека "По пътя на Бенковски".

Ранули (Ропотамо, Вълчаново кале)

Намира се на връх, разположен на десния бряг на река Ропотамо, на около 140 м н.в. и на 2 км от устието й. Върхът е известен като Въчановото кале. Останките от крепостната стена ограждат голяма площ - около 30 000 кв.км. Смята се, че крепостта е строена от траките, след което е достроявана от римляни, византийци и българи. След падането на България под турско робство крепостта запада.

Крепостта се намира на 18 км южно от гр. Созопол, но за да се навлезе в народния парк "Ропотамо", трябва първо да се пресече по шосето дълбоката тук до 8 м и широка до 60 м река.

Ургури

Разположена е на площ от 10 000 кв.м, край с. Българи, Царевско. Изградена е от траките, а е доукрепвана в следващите векове. Понастоящем крепостните стени не надхвърлят 1 м височина. Във вътрешността на крепостта личат останки от вътрешно укрепление с площ 1 000 кв.м. В крепостта се намират и основите от голяма трикорабна черква.

Селото до 1934 г. се е наричало Вулгари, за което се смята, че е видоизменено от Ургари, Ургури. Някои автори предполагат, че тук е заселено прабългарското племе ургури със задачата да охранява българо-византийската граница. С. Българи е странджанското село с най-добре запазена нестинарска традиция.

Село Българи се намира на 18 км югозападно от гр. Царево (бивше Мичурин). Крепостта Ургури се намира северно от селото.

Старосел

Гробницата край пловдивското село Старосел беше открита през 2000 година, като се превърна в сензация дори за археолозите. Изградена върху естествен хълм, засега тя е най-големият запазен тракийски царски комплекс с храм-мавзолей в Югоизточна Европа. Неговата монументалност, архитектурна изящност и доминираща позиция по отношение на околността (с поглед към цяла Тракия) не буди съмнение, че Старосел е култов комплекс, свързан с царската институция. Специалистите датират част от находките от края на V и началото на ІV в. пр. н. е.

В България тракийските могили (обикновено с по-скромни размери) са около 60 000. Преброявани са в края на 60-те години. От тях са изучени около хиляда, като в единайсет са открити гробници.