 |
|
Оброчна
плочка на тракийски
конник, Археологически музей
Пловдив |
|
|
Територията на днешна България,
както и обширни съседни райони на Балканския полуостров,
преди две-три хилядолетия са обитавани от древните тракийски
племена. Според старогръцкия историк и географ Страбон
те са 22, а според някои съвременни учени - около 80.
|
|
Апликация
от Летнишкото съкровище,
втора половина на IV в.пр.н.е.,
Исторически музей-Ловеч |
|
|
За oтделни държавно- образувателни
процеси при тях имаме сведения от средата на II хил. пр.н.е.
Особено важни в това отношение са данните за гетите, (Getai),
и за царството на одрисите, (Odrysai), ок. VI в. пр.н.е.
- 45 г. н.е. Тракийският език се счита за индоевропейски
и е безписмен (съществуват обаче сведения за т.нар. Библия
Бесика [Biblia Bessica], по името на известното тракийски
племе беси [Bessoi, Bessi] - предполагаем превод в раннохристиянската
епоха на тракийски език на част от свещените писания).
|
|
Златно
съкровище от Вълчитрън,
II хилядолетие пр.н.е.,
Археологически музей-София |
|
|
Древните траки създават самобитна
култура (наличните извори и паметници я вместват приблизително
между II хил. пр.н.е - V - VI в. сл.н.е., която се обуславя
от социално-духовните и материални условия на живот. Тази
култура е безкнижна. Най-ценните й прояви (архитектура,
скулптура, живопис, гробници, музика, торевтика и др.)
имат аристократичен характер, отличават се с впечатляваща
художественост. Същевременно личат и въздействия от древна
Гърция, частично от Древен Иран, древните скити, келти
и от елинистичния свят. |
Оскъдните сведения за музикалния бит на древните траки (в
археологически паметници, в споменавания на гръцки и римски
историци, философи, поети и др.) сочат интересни подробности
по отношение на инструментариум, начин на музициране, музиканти,
на социална и религиозна функция на музиката. Те открояват
тясна връзка и двупосочно влияние преди всичко между тракийската
и античната гръко-римска музикална култура, оставила също
трайни следи по нашите земи.
|
Орфей,
античен кратер,
Vв.пр.н.е. |
| |
|
Апликация
от щит, Панагюрище,
втора половина на IV в.пр.н.е.,
Археологически музей-София
|
|
|
В античната литературна традиция
Древна Тракия е страна на музите, на певци и инструменталисти.
Символични примери за това са митичните тракийски мзиканти
Орфей, Музей, Тамирис и др., чиито музикални прояви и
приноси стават част от цялостния античен гръцки и по-широко
- източносредиземноморски културен ареал. Сведенията за
древногръцките мистерии, в които музиката играе първостепенна
роля, също потвърждават това взаимовлияние. Името на Музей
например се свързва с Елевзинските мистерии и създаването
на орфически мистерии в Атина. Коренът на Дионисиевите
празници (от които впоследствие се ражда древногръцката
трагедия) и самият култ на бога Дионис, според една от
авторитетните хипотези, е предполагаемо древнотракийски.
|
|
Апликация
от щит, Панагюрище,
втора половина на IV в.пр.н.е.,
Археологически музей-София |
|
|
Редица изследователи локализират
родината на Орфей източно от древния Nestos, днешната
река Места, на територията на днешна България. Показателно
е, че споменът за Орфей силно е запазен в традиционния
селски фолклор на населението в планината Родопи. |
|
Статуйка
на Пан
от Балчик,
III в.пр.н.е. |
|
|
С името на Орфей и на т.нар.
орфици се свързва орфическата поезия (Платон цитира нейни
стихове), в т.ч. т.нар. Орфически химни, както и тракийският
орфизъм - мистично учение в Древна Тракия, предполагаемо
предшестващо елинския орфизъм. То изповядва култ към соларното,
слънчевото (Орфей - Аполон) и хтоничното, земното (Залмоксис
- Дионис) начало. Фигурата на Орфей - цар-жрец, културен
герой, комуто античната традиция приписва основаването
на Елевзинските мистерии, на хероическата метрика и т.н.
- олицетворява синтеза между двете начала. Музиката като
част от облика на Орфей, като част от обредите на затворените
мистериални орфически мъжки общества очевидно е играла
важна роля. Сетнешният елинизиран образ на Орфей и свързаната
с него митология отчасти се преинтерпретира в раннохристиянската
епоха; относително неизменен остава съпътстващият музикален
елемент. |
|
Дионисиеви
сцени върху
антична ваза, IV в.пр.н.е.,
Исторически музей-Бургас |
|
|
В българската музикална и общокултурна
история дотук изтъкнатото създава усещането за особена,
често пъти символична духовна връзка с античната гръко-тракийска
музикална култура, и по-специално с нейния тракийски субстрат.
Освен това древнотракийски езически реликти се проследяват
в сетнешното развитие на българската фолклорна култура,
в традиционни празници, обичаи и вярвания до най-ново
време: Св. Трифон - Трифон Зарезан, Св. Илия, Св. Марина,
нестинарство, кукерство и др. Нестинарството например
е комплекс от обичаи, свързан главно с култа на Св.св.
Константин и Елена, чиято кулминация е танцът върху огън.
Кукерите са маскирани персонажи, които със своите невероятни
маски и реквизит участват в карнавални шествия през Сирната
неделя, между осмата и седмата седмица преди Великден.
Някои български изследователи разглеждат кукерите като
пратеници на тракийския Дионис, като предшественици на
трагедията и даже локализират нейното възникване в древната
Бизия, в планината Странджа (дн. гр. Визе в Европейска
Турция) - резиденция на тракийски царе и център на Дионисиеви
празници |
|
|
